Tags

, , , , , , , , , , ,

Тъй като темата за интелектуалната собственост напоследък се разпали покрай много събития, рекох и аз да си излея мислите на тази тема(без да ви търся авторски права за това).

А крадем…какво?

Като едно добро начало, нека преди да мислим “кой крив, кой прав”, да си разчистим идеята и нагалсата за пиратсвото.
Основния проблем при кражбата на интелектуална собственост е формулирането на 2-та термина кражба и собственост. Кражбата ,грубо казано, е когато отнемеш нещо, което по право принадлежи на другиго, без негово съгласие. Собственост пък можем да назовем неща, които са създадени от нас или сме ги спечелили на някаква цена. Тези определения, достатъчно мътни и абстрактни, стават още по-заплетени при авторските права. Първо, при тях кражбата не отнема нищо материално. Загубата се крие във факта че се губи потенциална печалба от потребителя. Тук се появяват други два въпроса- дали човек би платил и колко? От друга страна, термина “интелектуална собственост” може да се каже, че определя резултат, постигнат чрез мисловния труд на човек. Но под тези определения може да се сложи почти всичко- аз мога да загубя потенциална печалба за всичко, за което не искам пари(пр. мога да искам от съседа си пари да ми мирише гозбите). Всичко което правя може да се включи като моя интелектуална собственост, дори физиономията, която правя като си забия крака в шкафа, се брои за такава. И така, кои от тези неща са под закона за защита на интелекта?

Цената за мислите ни

Колкото и да не желаем да го виждаме така, отдавна вече живеем в свят, в който мисълта струва пари. В една неясна смесица на алчност и труд, мислите под формата на книги, музика, софтуер, игри, и т.н. се предлагат на пазара на високи цени, отговарящи главно на интереса. Точно в този интерес на потребителя към продукта се крие и заплахата от пиратсвтото. То, естествено, намаля интереса, което води до загуби. Това го прави нещо лошо, но не баш, поради нестабилния характер на интелектуалния закон. Защо не се оправи този закон тогава? Не е толкова просто. Като пример, благодарение на нестабилния характер на интелектуалния пазар се получават феномени като “музикант къща не храни” да стане “музикант държава изхрани” поради простата причина, че печалбите нямат ясни граници докато има възможност и желание за покупка. Закоравелия старомоден стандарт на пазара, указващ “продажба на единица продукт” също не помага. Цената на подобни продукти надали може да се определи по някакъв справедлив начин, поне за сега.
Също ми се иска да спомена и безплатните трудове. Има много online (W3Schools, Telerik academy, uroci.net) и offline сайтове, които по своя преценка са преценили, че печелят повече чрез споделяне на интелектуален труд, отколкото чрез продажбата му. Тук обаче говорим за образованието, което в известна степен е самовъзвръщаем интелектуален труд, макар че и това е относително.

Закон. Търсене на справедливост


Тук нещата вече загрубяват. Закона за всяка държава е различен, както и самия манталитет на населението. От един познат разбрах, че в Англия пиратството се следи стриктно до такава степен, че човек би откраднал DVD-та от магазин. По моя преценка, равноправието на двете страни не е постигнато. Кражбата е лошо нещо, няма спор. Но цените на продуктите са по световен стандарт, непосилен за много народи. Също, печалбите са крайно небалансирани, което още повече провокира пиратството. Закони от рода на ACTA, PIPA и SOPA породиха много въпроси относно как се гледа на интелектуалната собственост като източник на огромни печалби вместо като начин за прехрана. Кражбата на софтуер в САЩ се осъжда с до 5 г. затвор и глоба до $250 000. Авторски права могат да се държат от компании за трудове на хора, които вече не са сред живите. Законите също се възползват от възможността за следене на потребителите до степен, при която нямат свобода и са принудени да плащат за притежание на © интелектуални продукти.

За финал

Тази тема може би е една от най-много обсъжданите и най-неясните. Няма начин да кажа всичко за нея и още по-малко бих успял да стигна до някакво точно и ясно положение. Прекалено много интереси и пари объркват още повече този казус. Иначе, за момента бих желал да мисля, че този проблем депърва ще се развие в нещо по-поносимо за джоба ни.

Advertisements